Red chestnut (Червен кестен)
Подходящ е за приложение, когато се оставим да ни завладее безпричинно безпокойство и то не за нас самите, а за други хора – като се започне от близките ни и се стигне до страдащите по света въобще.
“Кога да взема Red Chestnut
- Всеки път, когато синът ми излиза, се чувствам зле, гледам часовника… Ако закъснее, аз си представям ужасни сцени на произшествия или обири; дори и приспивателни да взема, не бих могла да заспя, до като не го видя да се прибере жив и здрав… Това е истински кошмар!
- Когато някой закъснее, не мисля, че движението е натоварено или се е наложило отклонение, а веднага решавам, че се е случило нещо лошо и се безпокоя, докато не си дойде.
- Вече съм убедена, че приятелката ми се впуска в опасна връзка, но тя не иска да ме послуша и аз страдам, като че ли съм на нейно място. Не искам да злоупотребявам с приятелството ни, просто съм истински разтревожена за нея. Когато по телевизията или във вестника видя деца, които страдат от глад, се чувствам ужасно зле. Бих искала да мога да направя нещо, та всички да имат необходимото и съм готова на много жертви, за да помогна на Земята… Като че ли долавям вълните, изпращани от всички. Чувствам се като многодетна майка, която иска благоденствие за всичките си деца.
- Ако чуя от някого, че е зле, мисля за най-лошото, подтиквам го веднага да си направи изследвания. Напоследък какво ли не се случва!…
- Често се безпокоя, защото виждам наоколо деца на… безотговорни майки… Не мога да устоя на изкушението да ги закрилям, не съм в състояние да мисля за себе си, когато съзирам опасност за някого. Опасна според мен може да бъде и една простуда; возене то на въртележката също може да бъде опасно.
- Винаги напомням на всички да бъдат внимателни, защото имам усещането, че бедите и нещастията непрекъснато ни дебнат в засада. Понякога ми каз ват да не предизвиквам съдбата.
- Дори и когато всичко върви добре, трябва да сме нащрек. Ако децата ми са на път, бих искала да ми се обадят веднага след като пристигнат – само за да чуя, че са пристигнали добре; после съм спокойна.”
откъс от книгата “Жените и терапията на д-р Бах с цветовете на растенията” на Барбара Мацарела