Beech (Бук)
” Ако сте перфекционистки, ако вечно намирате кусури на всичко, ако имате проблеми заради скованост (включително и физическа) – значи сме си точно тук.
…Beech воюва, бори се със себе си, с този, който говори така или иначе, с онзи, който не работи по определен начин, който не слуша нейните съвети, който не си е дал сметка, че жълто и червено върху мебелировката не си подхождат; тя не може да понася и някой, който си слага пармезан върху спагетите с миди… Жените Beech успяват да вгорчат както своя живот, така и този на другите…
Кога да взема Beech
- Веднага виждам къде има грешка, но нима това е недостатък…
- Признавам, че съм критична, но не само към други те, а и към себе си.
- Смятам, че е правилно всеки да даде най-доброто от себе си – не понасям глупаците и невежите.
- Определени хора ме дразнят още от момента, в кой то ги срещна; понякога ми стига да видя как се обличат и как говорят. Не мога да ги понасям, а е нужно толкова малко, за да бъдат такива, каквито трябва.
- Казват, че съм дребнава и педантична, но аз се смя там за точна, подредена, за човек, на когото можеш да се довериш – не съм като някои хора, които вършат нещата, колкото да отбият номера.
- Казват, че моята ирония боде… Разбира се, не мога да си държа устата затворена.
- Критиката е конструктивна, когато е мотивирана. Впрочем аз се чувствам в правото си и не обичам да ме критикуват хора, които грешат…
- Когато посочвам някаква некоректност, другите често се обиждат
- Не е вярно, че съм високомерна или расистка! Е, може би все пак малко съм…
- Намирам, че е естествено да поправям и подчертавам сторените грешки; знам, че ме наричат „нахалница”, но не мога да не го правя.
- Питам се как е възможно да не се забелязват неща, които се набиват в очите от пръв поглед – например колко костюмът на Тина не подхожда на тези обувки. Кошмарно!
откъс от книгата “Жените и терапията на д-р Бах с цветовете на растенията” на Барбара Мацарела