Наситени и ненаситени мастни киселини
Наситени са тези мастни киселини, които нямат двойни или тройни връзки в молекулата си. Когато три такива мастни киселини се свържат с една молекула глицерол се формират триглицериди с твърда консистенция или твърди мазнини.
Ненаситените мастни киселини имат поне една двойна връзка в молекулата си. Когато се свързват с глицерола, те формират течни масла. Поради наличието на поне една двойна връзка при тях винаги съществуват поне два изомера – т.нар. цис и транс изомери. В живите организми съществуват единствено цис изомерите. Транс изомерите са несвойствени за организма и ефектите им в него не са добре проучени. Поради някои особености в процеса на получаването на маргарина транс мазнините могат да се съдържат в някои от тези продукти. Засега медицинските специалисти препоръчват избягването им.
Полиненаситените мастни киселини имат няколко двойни връзки в молекулата си. Те са от особено голямо физиологично значение, тъй като от тях се синтезират медиатори, участващи в процеса на кръвосъсирване, възпаление и др. Също така, те повлияват нивата на холестерола в кръвта, както и окислението му, което е от значение срещу атеросклероза и нейните усложнения – инфаркт и инсулт.
Най-известни, а може би и най-разпространени в храната ни, са т.нар. омега 3 и омега 6 мастни киселини. Означението омега 3 и омега 6 се отнася за химичната им структура. То показва местоположението на последната двойна връзка спрямо края на веригата. Най-широко разпространени са алфа-линоленовата и линоленовата киселина, които съответно имат три и две двойни връзки. Приемат се най-вече под формата на растителни масла – ленено, слънчогледово, рапично и други. Особено добър източник е лененото. Добре документирано е, че те понижават окислението на холестерола, както и други мастноразтворими вещества в тялото.